ДОБРА ПРАКТИКА: ОГРАНИЧАВАНЕ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА
Последици от изменението на климата – опитът на Фридрихсхафен
Първите последици от изменението на климата — екстремни метеорологични явления, бури и суши — вече са видими и ЕС предприема мерки за намаляване на емисиите на парникови газове.
В Европа и по света вече се наблюдават първите последици от изменението на климата. Според прогнозите те ще се увеличават през идните десетилетия. Температурите се повишават, режимът на валежите се променя, ледниците се топят, морското равнище се покачва, а екстремните метеорологични явления зачестяват, причинявайки бедствия като наводнения и суши.
Тези промени представляват сериозна заплаха за живота на хората, за икономическото развитие и за природния свят, от който зависи до голяма степен нашето благосъстояние.
Климатът на нашата планета постоянно се променя, обикновено в резултат на действието на природни фактори, например малки промени в траекторията на Земята около Слънцето, вулканична активност и колебания в климатичната система. Човечеството обаче оказва все по-голямо въздействие върху климата, като изгаря изкопаеми горива, изсича тропическите гори и отглежда добитък.
Слънчевата енергия затопля Земята и нашата планета излъчва част от тази топлина обратно към Космоса. Определени газове в атмосферата обаче действат като стъклата на парник — позволяват на енергията да влезе в атмосферата, но ѝ пречат да излезе.
Някои парникови газове като водната пара присъстват естествено в атмосферата. Без тях средната температура на Земята би била непоносимо ниска: –18 ºC вместо настоящите 15 ºC.
В миналото климатичните промени са настъпвали бавно, но в момента се намираме в период на бързо затопляне. В резултат на човешката дейност огромни количества парникови газове попадат в атмосферата, което засилва парниковия ефект и затоплянето на климата.
Европа реагира, като намалява своите емисии на парникови газове и насърчава другите страни да сторят същото. Дори и да успеем обаче, ще настъпи известна промяна в климата. Това се дължи на факта, че много парникови газове остават в атмосферата продължително време и че океаните действат като огромни топлинни резервоари.
Климатичните изменения носят огромни заплахи за земеделието. Нормалният климат определя къде, кога и как отглеждаме храната си. Земеделци от цял свят са изправени пред предизвикателствата на променящото се време и непредсказуемите дъждове. Обработваемите земи са изложени на риск от повече атаки от страна на вредители, болести и плевели, които намаляват добивите.
По-топлият и замърсен въздух се отразява на нашето здраве. В замърсените градски райони се образува по-лесно смог, който води до белодробни заболявания. Димът от горските пожари влошава допълнително качеството на въздуха. Екстремните топлинни вълни водят до повече смъртни случаи, когато има летни топлинни вълни. По-топлата сладка вода улеснява растежа на болестотворни агенти и по този начин се замърсява питейната вода.
Горещото време, наводненията и други екстремални събития излагат на риск и увреждат инфраструктурата и транспортните мрежи.
Важно е да знаем повече за климатичните изменения и да правим информирани избори, за да сме готови да посрещнем резултатите от тях.
Ето как град Фридрихсхафен допринася с политиката си за ограничаване изменението на климата:
От началото на строителството през 1994 г. в квартал Виггехаузен са завършени два от трите строителни етапа. Създадена е локална отоплителна мрежа, която се състои от 4 056 m² слънчеви колектори и от акумулатори за дългосрочно съхранение на топлината с обем от 12 000 m³ .
Тя захранва 382 жилищни единици с жилищна площ от 34 945 м².
Целите на град Фридрихсхафен са постепенното разширяване на доставките на независима и възобновяема енергия и по-нататъшното развитие на соларната технология.
Соларната система осигурява около 30% от общото потребление на топлинна енергия на сградите. В етап на тестване е централизирано дългосрочно съхранение на топлинна енергия като част от една соларната мрежа .
СПОРАЗУМЕНИЕ ОТ ПАРИЖ
Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC) е подписана в Рио де Жанейро през 1992 г. Основната цел на конвенцията е да стабилизира концентрациите на парникови газове в атмосферата на ниво, което ще предотврати опасното антропогенно нарушаване на климатичната система.
Протоколът от Киото е спомагателен правен инструмент на РКООНИК и неговото договаряне е започнато на Третата конференция на страните в Берлин през 1995 г., след като фактът, че мерките, предвидени в Конвенцията, са неефективни (след продължителна работа, в 11) Декември 1997 г. в Киото е приет Протоколът от Киото). Основната характеристика на протокола е, че той установява твърди ангажименти за намаляване на емисиите в сравнение с базовата година (1990 г.) през първия период на обвързване, съответно 2008-2012 г., за индустриализираните страни.
Шестте парникови газове, регулирани от Протокола от Киото и посочени в приложение А към него, са: въглероден диоксид – CO2; метан – СН4; азотен оксид – N2O; хидрофлуоровъглеводороди – HFC; перфлуоровъглеводороди – PFCs; серен хексафлуорид – SF6.
Протоколът от Киото влиза в сила в международен план на 16 февруари 2005 г.
През първия период на ангажименти съгласно Протокола от Киото, съответно 2008-2012 г., повечето държави-членки, включително Румъния, са поели за цел да намалят емисиите на парникови газове с 8% в сравнение с базовата 1989 година. Румъния постигна и надхвърли целта си от 8% за намаляване емисиите на парникови газове.
Вторият период на ангажимент по Протокола от Киото е определен от разпоредбите на „Поправката от Доха“ и обхваща периода 2013-2020 г. За втория период на ангажименти от Протокола от Киото ЕС се ангажира да намали емисиите с 20% през 2013-2020 г. в сравнение с 1990 г.
На 12 декември 2015 г. 195 държави – страни от 21-ата конференция на страните (COP 21) по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата приеха Парижкото споразумение.
Това споразумение ще ръководи глобалните действия по ограничаване средното глобално покачване на температурата под 2° C. В същото време това е първият правно обвързващ многостранен инструмент с универсално участие в изменението на климата от 2020 г.
Основните принципи на Парижкото споразумение са: принципът на справедливост и принципът на общите, но диференцирани отговорности и съответните възможности свързани с тях.
Годишната конференция на Организацията на обединените нации относно изменението на климата (COP24) се проведе от 2 до 14 декември 2018 г. в Катовице, Полша, за да проследи приемането на Програмата за прилагане на Парижкото споразумение.
От съществено значение е да се гласува нова структура на управление на ЕС относно климатичните действия и устойчивостта чрез приемане на координиран и многостранен подход. „Европа трябва да бъде устойчива – или иначе просто ще престане да я бъде“, каза г-н Джахиер и добавя, че устойчивост има само чрез обединяване усилията на местните общности, неправителствените организации, гражданското общество, бизнеса, учените-изследователи и правителствата.
Постоянно участие на местни организации
Местните власти, бизнеса и мрежите на гражданското общество изиграха централна роля за преминаване към икономика с ниски въглеродни емисии, устойчива на климата чрез своите инициативи. Те поеха ангажименти в няколко области за намаляване емисиите на парникови газове. Следователно те следва да участват непрекъснато в преговорите за изменението на климата и в прилагането на Парижкото споразумение.
Финансиране на устойчива Европа
За да гарантираме необходимото финансиране и за устойчива Европа до 2050 г., трябва да подкрепяме проекти, които могат да обединят силните страни на Европа в интерес на работниците, бизнеса и всички европейци.
Участието на Румъния в конференцията на Организацията на обединените нации за изменение на климата беше насочено към:
– подкрепа на позицията на Румъния в срещите, които ще се провеждат ежедневно на равнище ЕС;
– гарантиране поемането на международното досие на преговори в областта на изменението на климата от членовете на делегацията, което ще допринесе за упражняване председателството на Съвета на ЕС от Румъния през първата половина на 2019 г.;
– подписване „Декларация за солидарност и справедлив преход Силезия“ на срещата на върха по климата COP24 в Катовице, Полша на 3 декември 2018 г.,
– подписване от министрите или ръководителите на делегации, участващи в COP24, Катовице, между 2 и 14 декември 2018 г., на „Декларацията на министрите в Катовице относно горите за климата“, по предложение на Полша.
ЕС предприема стъпки за намаляване емисиите на CO2 от камионите.
Румънското председателство на Съвета на ЕС постигна временно споразумение с представители на Европейския парламент относно нови правила за определяне задължителни цели за намаляване емисиите на CO2 за тежките превозни средства.
Новите правила ще гарантират между 2025 и 2029 г., новите камиони ще отделят средно 15% по-малко CO2 в сравнение с нивата на емисиите от 2019. От 2030 г. те ще бъдат принудени да отделят средно 30% по-малко CO2. Тези цели са задължителни и производителите на камиони, които не се съобразяват с тях, ще трябва да плащат финансова санкция под формата на премия за допълнителни емисии.
В допълнение към определените задължителни цели, колегите постигнаха съгласие да засилят предложената от Европейската комисия система за стимулиране на превозни средства с ниски емисии в сектора на тежките превозни средства. Автобусите са изключени от системата за стимулиране на превозни средства с нулеви и ниски емисии, тъй като за тези видове превозни средства вече има стимули по други мерки.
Национална стратегия за изменението на климата
Климатичните промени вече са реален компонент от живота на нашата планета, като отрицателните й ефекти се усещат както в икономически, така и в социален план. Ограничени от мащаба на тези явления, но особено от по-малките или по-малко видимите опасности, които те крият, световните лидери се ангажираха с глобални преговори за установяване на задълженията на всяка страна, да се намали глобалното въздействие върху изменението на климата.
Като държава-членка на Европейския съюз, Румъния участва отговорно в тези международни усилия. По характера на своята дейност Министерството на околната среда и изменението на климата играе важна роля за изпълнение на поетите задължения. Замислена като отправна точка в тази мисия, Националната стратегия за изменение на климата предоставя подкрепа, визия и критерии за бъдещи конкретни действия. Документът е популяризиран от GD № 529/2013 г. и публикувано в Официален вестник от юли 2013 г.
Според тези, създадени на равнище ЕС, всяка държава-членка трябва да отдели 20% от бъдещите структурни и инвестиционни фондове на ЕС (FESI 2014-2020) за проекти и действия с климатично значение, независимо дали говорим за индустриалното, селскостопанското, градската среда, горското стопанство или транспорта.
Какво включва стратегията за изменение на климата (2013 – 2020):
Тя обяснява и илюстрира двата ключови компонента на усилията за климата: предотвратяване и борба с последиците от изменението на климата чрез действия, насочени към намаляване емисиите на парникови газове (емисии на ПГ) и адекватна адаптация и с минимални щети в контекста, създаден от промените климат вече е в ход;
Предоставя съществени данни и информация за климатичните изменения, които са засегнали и ще засегнат Румъния;
Представя подходящи данни и информация на общо ниво относно приноса на всеки сектор към емисиите на ПГ и как човешката дейност (чрез производствени процеси или процеси на потребление / използване), заедно с естествените процеси водят до тези емисии;
Предлага ключови видове мерки, които да се прилагат във всеки сектор за намаляване емисиите на парникови газове и адаптиране към последиците от изменението на климата;
Накратко описва глобалната ситуация, която изисква последователни политики за предотвратяване и борба с изменението на климата и последиците от това;
Тя предлага ръководна подкрепа относно мерките и политиките, които трябва да бъдат приети, като се ползват европейските структурни и инвестиционни фондове от следващата финансова година (2014 – 2020). Европейската комисия счита този документ за задължителен при подготовката на Споразумението за партньорство за усвояване на средства от ЕС 2014-2020.
В него се разглеждат основните програми за действие на национално равнище с въздействие в областта на изменението на климата в различни сектори: промишленост, транспорт, горско стопанство, селско стопанство, градски условия и др.
Той определя принципите, които ще бъдат основа за изработване на планове за действие и програми на секторно ниво, определя общите и специфични цели, които ще трябва да бъдат постигнати чрез бъдещи мерки и действия, установени според спецификата на всеки сектор.
Европейската транспортна политика е на кръстопът. Или ще инвестираме в чиста и подновена мобилност, или ще бъде твърде късно за нашата планета. Това е основното послание на конференцията на високо ниво за чистата мобилност, организирана от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) на 15-16 ноември 2018 г. във Виена.
Събитието донесе ползотворен обмен на мнения между организации на гражданското общество, заинтересовани страни, експерти и политици на национално и европейско равнище относно напредъка, постигнат в европейската транспортна политика. Дебатът идентифицира настоящите и бъдещите предизвикателства и се фокусира по-специално върху интермодалността и коридорите, екологичната мобилност и предизвикателствата пред градските агломерации.